Mentalist – Страх Клиниката

Страх Клиниката

Fury team: Георги ГеоргиевЙордан ДанчевВасил ЙосковДимитър Смилянов
Дата на посещение: Август 18, 2016
Нашето време: 48 минути

За съжаление точно преди да посетим тази стая, се разболях. Зверски. Наложи се да изпратя момчетата сами да влизат в капана на Страх – Клиниката и да се надявам че ще се върнат здрави и живи. Върнаха се много въодушевени, по техни думи това е най- добрата стая правена от екипа на Вестиго, което в предвид колко високо вдигат летвата си е страхотен комплимент. Аз като един възрастен човек не си падам по jump scary shits, приемам умерено психарщене, но да ме стряскат не понасям, първо получавам сърцебиене, после се ядосвам. Fury team ме увериха, че няма подобно нещо и психарщината е точното количество, хем да не се отпускаш и да те държи в напрежение, хем да не ти пречи. Бяха се изкефили много на загадките, споделиха че няма нелогични или тъпи неща, дали съвет как да се пипне нещо което ги е подразнило, като ида лично да играя ще разбера дали е помогнало или не.
Обещавам да допълня темата когато посетя стаята лично, за което трябва да намеря време много скоро.

Нашата снимка 🙂

UPDATE!

Отбор Анорексия: Радосвета СтаменковаМихо ДашевСъбина ПанайотоваАлла Данабапева, Надежда Данабашева
Дата на посещение: Април 1, 2017
Нашето време: 55 минути

Да си част от отбор „Анорексия“ е сюрреалистично. Сформиран след няколко месеца обещания към Рада Стаменкова да я водя на escape стая, с много стегнати редици и подобаващи закани как ще смажем времето на Фюри (защото бях болна и играха без мен, тия Юди). Името на отбора беше подбрано след малко дебати и според мен не можеше да е по- подходящо в нашия случай, ние всички сме я преборили Анорексията, чак сме я ударили в земята и сме седнали отгоре ѝ, да не може да си покаже носа горката …
Стаята се предполагаше да е страшничка, обаче с тия хора с гората при мечките влизам и съм сигурна че ще ги попикаем в нашата компания. На двама от нас беше първа стая, на другите двама да кажем с 2-3 стаи опит зад гърба си и аз, която основно само пречех. Със завидна скорост и много смях пратихме чудовищата в правилната посока (на майната си), разкрихме кодове, сигнали и тайни и се измъкнахме, почти незабелязано (защото цялата дружина е безкрайно шумна).
Михо не знам как ни изтърпя, той и Алла се опитваха да бъдат аналитични и трезвомислещи, Стаменкова подхвърляше компетентни докторски лафове (щот нали е дофтор) за цвят, Събина беше толкова бойна че изобщо ми стана жал за тия дето се опитват да ни уплашат а аз, аз разхвърлях крачоли по помещенията, кимах с глава уверено и не помогнах с нищо 🙂 Classic me.
Посещението на Клиника- Страх ми доказа само едно, където и да си, каквото и да правиш, важното е да го правиш с правилните хора. Защото дори и когато има леко нелогични неща (домакините ни знаят за какво говоря, там в началото на играта) не се дразниш aми се хилиш като тиква. Защото си заедно с любими хора, с прекрасни хора.
Анорексия ще ударят отново, неочаквано и бързо като коб… а-а-а хипопотамче. Обещала съм на Dextrophobia – The Lost One да ги посетя отново след няколко месеца, така че до тогава отборът тренира на сухо и този път ще бъде мълниеносен и поразяващ.

Нашата снимка 🙂
Снимката на Mentalist 🙂